Неемия. Chapter 10

1 А на подпечатаното бяха имената на управителя Неемия, сина на Ахалия, и Седекия,
2 Серая, Азария, Еремия,
3 Пасхор, Амария, Мелхия,
4 Хатус, Севания, Малух,
5 Харим, Меримот, Авдия,
6 Даниил, Ганатон, Варух,
7 Месулам, Авия, Миамин,
8 Маазия, Велгай и Семая — това са свещениците.
9 И левитите: Иисус, синът на Азания, Венуй от синовете на Инадад, Кадмиил;
10 и братята им: Севания, Одия, Келита, Фелая, Анан,
11 Михей, Реов, Асавия,
12 Закхур, Серевия, Севания,
13 Одия, Ваний и Венину.
14 Главите на народа: Фарос, Фаат-Моав, Елам, Зату, Ваний,
15 Вуний, Азгад, Вивай,
16 Адония, Вагуй, Адин,
17 Атир, Езекия, Азур,
18 Одия, Асум, Висай,
19 Ариф, Анатот, Невай,
20 Магфиас, Месулам, Изир,
21 Месизавеил, Садок, Ядуа,
22 Фелатия, Анан, Аная,
23 Осия, Анания, Асув,
24 Алоис, Филея, Совив,
25 Реум, Асавна, Маасия и
26 Ахия, Анан, Ганан,
27 Малух, Харим и Ваана.
28 И останалият народ, свещениците, левитите, вратарите, певците, нетинимите и всички, които се бяха отделили от народите на страните и се бяха прилепили към Божия закон, жените им, синовете им и дъщерите им, всички, които знаеха и разбираха,
29 се присъединиха към братята си, към високопоставените между тях, и встъпиха в клетва и обрек да ходят по Божия закон, който беше даден чрез Божия слуга Мойсей, и да спазват и вършат всичките заповеди на ГОСПОДА, нашия Господ, правилата Му и наредбите Му.
30 И се заклеха: Няма да даваме дъщерите си на народите на земята и няма да вземаме техните дъщери за синовете си!
31 И ако народите на земята донесат стоки или каквато и да е храна за продан в съботен ден, няма да купуваме от тях в събота или в друг свят ден! И оставяме седмата година и изискването на всеки дълг!
32 И си налагаме задължение да даваме всяка година по една трета сикъл за службата на дома на нашия Бог,
33 за присъствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, за това в съботите и на новолунията и на празниците и за светите неща, и за жертвите за грях, за да се прави умилостивение за Израил, и за цялата работа в дома на нашия Бог.
34 И ние, свещениците, левитите и народът, хвърлихме жребия помежду си за приноса на дървата, за да се докарват в дома на нашия Бог според бащините ни домове, в определени времена всяка година, за да горят върху олтара на ГОСПОДА, нашия Бог, както е предписано в закона.
35 И обещахме всяка година да донасяме в ГОСПОДНИЯ дом първите плодове от земята си и първите плодове от роденото от всяко дърво;
36 и да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които извършват службата в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си, както е предписано в закона, първородните от говедата си и от дребния си добитък;
37 и да донасяме на свещениците в стаите на дома на нашия Бог първото от тестото си и възвишаемите си приноси, и плодовете от всякакво дърво, вино и маслинено масло, и десятъците от земята си, за левитите — защото левитите трябва да вземат десятъците по всичките градове, където обработваме земята.
38 И свещеникът, синът на Аарон, да бъде с левитите, когато левитите вземат десятъците. И левитите да донасят десятъка от десятъка в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата.
39 Защото израилевите синове и левиевите синове трябва да донасят възвишаемите приноси от житото, от виното и от маслиненото масло в стаите, където са съдовете на светилището, и свещениците, които извършват службата, и вратарите, и певците. И така няма да оставим дома на нашия Бог.